Смолянското село Петково има твърде интересна на моменти история и една от легендите е свързана с девойката Зенгин Милкова. Момичето е толкова красиво, че един турчин се влюбва до полуда в нея. Един път, докато е на хорището, девойката бива отвлечена от мъжа. Докато пътуват заедно в плен, Зенгин моли своя похитител да й даде своя нож. Тя иска да си разреже ябълка, защото умира от жажда и с ябълката ще си накваси устните. Турчинът дава ножа си без да се замисли, откликвайки на нейната молба. Но вместо да забие ножа в ябълката, тя го врязва право в гърдите си и се самоубива. Чисто и просто не иска да погуби честта си и християнската си вяра. Юнак си била дощерко е името на известна народна песен, писана точно по повод героичната постъпка на момичето. Изън селото в нейна чест е построена чешма, където са изписани думи от песента.
Но има и друга чешма точно на мястото, където се е разиграло трагичното събитие със смъртта на девойката. Последните години на осемнадесетото столетие са особено тежки за местното население. Според един от известните ни историци – Попконстантинов, на първо време само три фалимии от Петково приемат исляма. В годината на априлското въстание обаче, тоест 1876-та година, броят на ислямските домове нараства до 30, а циганските къщи са десет. Все още има близо 250 християнски къщи. В селото няма джамия за изповядващите ислямската религия. За големите празници те посещават тази от съседното село Малка Арда. Иначе в пределите на своето село ислямовярващите използват специално пригодена за целта къща на два етажа за молитви. Има и православен храм в селото. Известен е и броят на помаците в селото в годините на двете балкански войни – 1912-та и 1913-та. Според статистиката те са 25. Сред културните и природни забележителности не се посочват двете чешми, построени за самоубилата се девойка. Църквата Йоан Предтеча е построена през 1836-та и се явява една от главните селски забележителности. А местността Ливадето е на два часа път в южна посока и там има хижа. Има сведения, че от там се разкрива гледка към Бяло море.
На Петровден всяка година в село Петково, смолянска област, се прави голям събор. На него се събират много потомци на селото. Идват и хора,живеещи в градовете Кърджали и Пловдив. Димитър и Геогри Попанастасов са двама известни и видни революционери от редиците на ВМРО, като са родени в селото. Освен тях, има още няколко популярни личности от този край. Става дума на първо място за Никола Славов, който умира само на 28 години през 1868-ма година и е бил четник на Хаджи Димитър и на Стефан Караджа. Чило Войвода е хайдутин от Родопите, живял през 18-и век. Името произлиза от Момчил, но това звучене е характерно само по тези места. Не на последно място трябва да се спомене и Христо Попконстантинов. Той е роден през 1858-ма година и посвещава краткия си живот на дейности с обществен характер. Когато умира през 1899-та едва на 41 години, той е едновременно фолклорист и писател.
